Храносмилателни ензими

Храносмилателни ензими.

Храносмилателни ензими.

В мисълта „Човек е това, с което се храни“ има много истина. Във връзка с нея е логичен и въпросът, дали приема на храносмилателни ензими е в основата на доброто храносмилане и дали те влияят върху здравето на храносмилателната система чрез подобряване на усвояването на хранителните вещества.

Учудващото е, че доскоро се знаеше много малко, как точно функционира храносмилателната система. Днес се откриват множество заболявания, чиято първопричина са нарушенията в усвояването на хранителните вещества, които са резултат от липсата на храносмилателни ензими.

Защо храносмилателните ензими са толкова важни за здравето?

Храносмилателните ензими служат като катализатори за ускоряване на определени химични реакции в тялото, които са от жизненоважно значение. Най-общо те поддържат разграждането на големите молекули на по-малки частици, които могат да се абсорбират по-лесно от организма. Той от своя страна използва тези вещества за животоподдържащи функции.

Видове храносмилателни ензими.

Храносмилателните ензими се делят на три вида:

  1. Протеолитни ензими – те са необходими за доброто усвояване на протеините.
  2. Липази – те са необходими при разграждането и усвояването на мазнините.
  3. Амилази – те са необходими за усвояването на въглехидратите.

В човешкото тяло се откриват няколко различни вида храносмилателни ензими:

Амилаза.

Амилазата се съдържа в слюнката и в соковете на панкреаса. Тя преобразува молекулите на нишестето в малтоза. Тя всъщност се използва за разграждане на въглехидратите, които се съдържат в храните с растителен произход.

Пепсин.

Пепсинът се съдържа в стомашните сокове. Той преобразува протеините в по-малки частици наречени полипептиди.

Липаза.

Липазата се синтезира в панкреаса и се пренася в тънкото черво. Там тя се смесва с жлъчната течност и подпомага храносмилането на мазнините и триглицеридите в мастните киселини. Тя се използва за разграждането на храните съдържащи мазнини като млечни продукти, ядки, мазнини, яйца и месо.

Трипсин и химотрипсин.

Тези ендопептидази разграждат полипептидите до по-малки единици.

Целулаза.

Целулазата подпомага храносмилането на хранителни продукти богати на фибри като броколи, бобови храни и други.

Екзопептидази, карбоксипептидази и аминопептидази.

Тези храносмилателни ензими подпомагат образуването на отделни аминокиселини.

Други храносмилателни ензими също са:

  1. Лактазата, която разгражда лактозата до глюкоза и галактоза.
  2. Сукразата, която разгражда захарозата до глюкоза и галактоза.
  3. Малтазата, която разгражда малтозата до по-малки глюкозни молекули.
  4. Други ензими, които разграждат въглехидратите са инвертаза, глюкоамилаза и алфа-галактосидаза.

Как действат храносмилателните ензими?

Храносмилането е сложен процес, който започва още със сдъвкването на храната в устата. Там се отделят отделят определени ензими чрез слюнката. Основното преработване на храната се извършва от храносмилателните сокове, които съдържат храносмилателни ензими и действат строго специфично спрямо различните видове хранителни вещества – мазнини, въглехидрати и белтъчини.

Храносмилателните ензими са не само полезни, а са жизнено необходими. Те разграждат сложните хранителни продукти до по-малки единици като аминокиселини, мастни киселини, холестерин, прости захари и нуклеинова киселина, която се използва при образуването на ДНК. Ензимите се синтезират в различни части на храносмилателната система, като например устата, стомаха или панкреаса.

Храносмилателният процес се състои от 6 фази като се започне от дъвченето на храната, вследствие на което се отделят ензими и в храносмилателния тракт:

Всичко започва с отделянето на амилаза в слюнката. Този ензим осъществява разграждането на храната до малки молекули. Процесът продължава докато сдъвканата храна достигне стомаха. В стомаха се задействат пареталните клетки, които отделят киселини, пепсин и други ензими, включително амилаза. Наполовина смляната храна се преобразува в химус – наполовина втечнена и наполовина полусмляна храна.

Чрез стомашните сокове амилазата се неутрализира. След около час химусът се транспортира до дванадесетопръстника. Съдържащата се в храната стомашна киселина отключва отделянето на хормона секретин. По този начин се подава сигнал към панкреаса за начало на отделянето на хормони, бикарбонат, жлъчка, както и множество панкреатични ензими. Най-важните сред тях са липаза, трипсин, амилаза и нуклеаза.

Чрез бикарбоната pH-стойностите на химуса се променят от киселинни до неутрални. По този начин ензимите продължават да разграждат храната. Освен да разгражда хранителните вещества киселинността има още една фунция, а именно да се унищожават и вредните бактерии, които не могат да оцелеят в киселинната среда на стомаха.

В този етап приключва основната част от храносмилателния процес за всеки здрав организъм, който не страда от недостиг на съответните ензими. Всички останали се нуждаят от допълнителни добавки, за да се подпомогне този процес.

Какви са ползите от приема на храносмилателни ензими?

Отговорът на този въпрос е еднозначен: без храносмилателните ензими е организмът не е в състояние да преработва храната.

Няколко са най-важните предимства от храносмилателните ензими, особено за хората, които страдат от недостиг:

  1. При лечение на „Синдром на пропускливите черва“ и други заболявания като цьолиакия, при което се редуцира стресът за храносмилателната система.
  2. За поддържане на тялото при преработката на трудно смилаемите ензими и различни видове захари като глутеин, казеин и лактоза.
  3. Подобряване на симптомите при киселини и синдром на раздразненото черво.
  4. Подобряване на усвояването на хранителните вещества и предотвратяване на техния недостиг.
  5. Противодействие на веществата потискащи действието на ензимите, които се намират естествено в определени хранителни продукти като лешници, пшенични кълнове, белтъци, ядки, семена, картофи и бобови храни.

Храносмилателните ензими в количества покриващи нуждите на организма могат да помогнат за идеален баланс на телесното тегло, да повишат изгарянето на мазнините и да предпазят дори от появата на запек. Ако организмът не произвежда достатъчно ензими, които да допринесат за нормално функционираща храносмилателна система, неминуемо се стига и до проблеми с отделителната система. Чрез прием на хранителни добавки балансът отново може да бъде възстановен. Правилният и здравословен начин на хранене стимулира естественото производство на храносмилателни ензими, което потиска възможни възпалителни процеси и може да допринесе за здравословно отслабване.

Кои са най-добрите източници на храносмилателни ензими?

Множество сурови плодове и зеленчуци съдържат ензими, които подпомагат храносмилането. Такива могат да бъдат открити в ананасите, папаята, ябълките и много други. В случай обаче, че растенията се отглеждат върху изтощена почва или пък се преработят преди консумация, ензимите които се съдържат в тях силно намаляват или даже изобщо липсват.

Хранителните добавки съдържащи ензими се произвеждат основно от следните хранителни продукти:
От плодовете ананас и папая. Бромелаинът е ензим, който се съдържа естествено в ананасите и може да разгражда широк спектър от протеини. Този ензим притежава и противовъзпалителни качества и е особено устойчив на промени в рН-стойностите. Папаинът се добива от сурова папая и подпомага разграждането на малките и големите протеини.

От животински произход е панкреатинът. Най-често той е свински или говежди.
Ензими се произвеждат още и чрез пробиотици, мая или гъби.

Правилен избор на хранителна добавка с храносмилателни ензими.

Протеините, захарта, фибрите и мазнините се нуждаят от определени ензими за да бъдат разградени и усвоени от организма. Най-добрата хранителна добавка е тази, която е подходяща за всички изброени макро-хранителни вещества. Затова изберете тази, която покрива целия спектър от храни за оптимално храносмилане.

Хранителната добавка следва да съдържа следните ензими:

  1. ɑ-галактозидаза.
  2. амилаза.
  3. целулаза.
  4. глюкоамилаза.
  5. инвертаза.
  6. лактаза.
  7. липаза.
  8. протеаза.
  9. пептидаза.
  10. бета-глюканаза.
  11. пектиназа.
  12. фитаза.
  13. диастаза /от пшеничен малц/.

При проблеми с жлъчката може да се насочите към продукти с по-високо съдържание на липаза и жлъчни соли.
Ако на етикета срещнете бетаин HCL, може да бъдете сигурни, че препаратът съдържа също така и пепсин.
Някои добавки съдържат лактаза, която може да бъде и единствената съставка. Лактазата е разработена за да помогне на хора с проблеми при усвояването на млечната захар /лактоза/.
Ако страдате от автоимунно или възпалително заболяване е добре да се насочите към добавка, която съдържа протеаза. Тя подобрява усвояването на протеините.
Някои препарати съдържат и микс от билки, като например мента и джинджифил, които допълнително стимулират храносмилателните процеси.
Някои имат нужда от допълнителни панкреатични ензими. Повечето продукти съдържат панкреатин, който е комбинация от трите основни ензима произвеждани в панкреаса.

Най-добър резултат се постига ако хранителната добавка се приема около 10 минути преди хранене или с първите хапки. Добавки с протеаза могат да се приемат заедно с храната или между храненията.