Л-аргинин за повече мускули и сила

Независимо дали под формата на свободен л-аргинин като аргинин-алфакетоглутарат, или като съставка в предтренировъчните бустери за напомпване, л-аргининът е аминокиселината, която най-често се приема като хранителна добавка в тежката атлетика и бодибилдинга. Аргининът е единствен етап при синтеза на азотен моноксид (NO) – сигнално вещество, чиято задача е да разширява кръвоносните съдове с цел да се подобри кръвообращението.

Л-аргининът е полуесенциална аминокиселина. Тя участва в множество процеси протичащи в организма, като най-голямо значение има тя за образуването на мускулна маса и оросяването на мускулатурата. В качеството си на полуесенциална аминокиселина аргининът може да бъде произведен от тялото, но в много ограничени количества. Поради тази причина е наложителен допълнителния прием чрез храната или като хранителна добавка.

Какво представлява Л-аргининът?

Л-аргининът е α-аминокиселина, която се използва от тялото като градивна част от състава на протеините. Както споменахме, тя е полуесенциална за хората, като се произвежда от организма в ограничени количества. Въпреки това съществуват ситуации, при които производството на аминокиселината е силно засегнато или дори преустановено. Такъв е случаят, когато има съществуващо хронично заболяване като например високо кръвно налягане или диабет Тип2. Тогава допълнителният прием на Л-аргинин се превръща в необходимост.

Името на Л-аргинина произхожда от латинската дума „argentum“, която се превежда като „сребро“. Наименованието дава немския химик, който изолира аминокиселината през 1886 именно като сребърна сол. Химическата формула е C6H14N4O2, топи се при температура от 238°C и е много добре разтворима във вода. При здравословно хранене, когато се консумират достатъчно протеини, човек приема между 1 и 5гр Л-аргинин дневно.

Как действа Л-аргининът?

Л-аргининът се произвежда в организма по естествен начин като част от цикъла на урея, когато амонякът се преобразува в урея. Той е и незаменим етап при производството на азотен моноксид, който се използва като сигнално вещество от организма.

Л-аргининън се синтезира посредством ензими, при което възниква така нареченият „клетъчен релаксиращ фактор“ (EDRF). В резултат азотният моноксид прониква в мускулните слоеве по стените на кръвоносните съдове.

Л-аргининът се усвоява от организма чрез тънките черва посредством множество транспортни протеини. Доза от 6гр притежава бионаличност в рамките на около 68%, след което при прием на по-големи дози тя намалява. Доза от 10гр например има 20% по-ограничена бионаличност отколкото доза от 6гр.

Приемът на Л-аргинин може леко да повиши неговите стойност в кръвната плазма. Това обаче не се случва винаги, тъй като субстанцията може да бъде унищожена в стомаха преди да постъпи в тънките черва. Приемът на Л-аргинин повишава обаче концентрациите му в плазмата значително повече, отколкото ако се приема Л-цитрулин, макар че последния има по-продължително действие. Поради тази причина се препоръчва прием на комбинация от двете аминокиселини.

Л-аргинин при спорт.

Л-аргининът намира широко приложение при редица спортове. Основната причина особено при силовите спортове като бодибилдинг и тежка атлетика се корени в това, че той повишава снабдяването на тялото с азот. Аргининът се грижи за това да се увеличат нивата от азотен моноксид в кръвта. В кръвоносните съдове аргининът се преобразува в NO посредством ензим. В резултат кръвоносните съдове се разширяват и се подобрява кръвоснабдяването на мускулите. Като следствие се повишава и снабдяването на клетките с хранителни вещества. Така в клетките попадат повече азот, анаболни хормони, хранителни вещества и вода, като същевременно се подобрява и способността да се отделят отпадните продукти възникнали в процеса на обмяна на веществата.

Аминокиселината повишава спортните резултати и поддържа постоянен мускулния растеж. В същото време тя спомага за скъсяването на фазите за регенерация, при което готовността за нови натоварвания настъпва много по-бързо.

При тренировка се наблюдава силно изразено напомпване на мускулите и повишена сила. Подобреното снабдяване на клетките с хранителни вещества води и до увеличен транспорт на други важни аминокиселини, което се отразява отново на фазата за възстановяване. Аргининът стимулира изключително силно отделянето на хормоните на растежа пролактин и глюкагон, като по този начин индиректно се стимулира мускулният растеж.

Аргининът участва и в процеса на биосинтез на креатин, който има голямо значение за енергийната обмяна на веществата в клетките. Той спомага подобреното изгаряне на мазнините и повишава енергийните резерви на тялото. Това му качество го прави подходящ и при спазване на диети.

Прием на Л-аргинин.

За да се постигне забележим ефект, Л-аргининът трябва да се приема продължителен период от време. Най-често резултатите си проличават след редовен прием в продължение на 4 до 8 седмици. Добре е аминокиселината да се приема от 30 до 60 минути преди тренировка, а втора доза да се взима след тренировка, за да се постигне пълноценно снабдяване на мускулите с хранителни вещества, които да подсилят фазата за възстановяване и растеж.

Друг вариант за прием на Л-аргинин е сутрин на гладен стомах. Така вследствие на повишеното снабдяване с азот се постига много по-бързо анаболен микс, тъй като приетите впоследствие хранителни вещества попадат в кръвообращението много по-бързо.

За да има най-голям ефект от приема на Л-аргинин, се препоръчва доза от 5гр. При спортисти с маса над 85кг тази доза може да се увеличи. В общи линии всеки индивидуално може да установи каква доза е най-подходяща за него. Ако аргининът се приема преди тренировка, тогава се постига и много мощно напомпване на мускулите.

Л-аргинин в храната.

Л-аргинин се открива множество хранителни продукти. Чрез храната в организма също постъпват определени количества от тази аминокиселина. Суровото свински месо и пилешките гърди например са сравнително богати на аргинин – 1,5гр на 100гр продукт. Важно е да се отбележи обаче, че концентрациите му силно намаляват вследствие на термичната обработка. Фъстъците съдържат около 3,5% аргинин. За попълване обаче на запасите единствено чрез храната трябва да се поглъщат огромни количества храна, което на практика е невъзможно. Например за да се приемат 3гр. Л-аргинин трябва да се изядат около 400гр овесени ядки. Фъстъците, които са богати на аргини от друга страна съдържат и много мазнини – в 100гр мазнините са около 49гр.

Продуктите с високо съдържание на Л-аргинин са следните:

Продукт Съдържание на Л-аргинин в 100гр. продукт
Овесени ядки 870мг
Орехи 1140мг
Риба тон 1250мг
Пилешко месо 1350мг
Агнешко месо 1400мг
Скариди 1740мг
Лешници 2030мг
Соя 2200мг
Житни кълнове 2250мг
Фъстъци 3460мг

Взаимодействие на Л-аргинин с други хранителни вещества.

Екстракт от борова кора (Pine bark extract).

Комбинацията от Л-аргинин и екстракт от борова кора често се предлага под формата на хранителна добавка, тъй като двете вещества имат сродно действие. Екстрактът от борова кора подобрява кръвооросяването. Според някои изследвания тази комбинация може леко да подобри състоянието на мъже страдащи от еректилна дисфункция. В предтренировъчните бустери двете съставки са едни от най-често употребяваните. В таблицата със състава на хранителната добавка екстрактът от борова кора може често да се открие с негово английско наименование „Pine bark extract“.

Л-норвалин.

Л-норвалинът е дериват на есенциалната аминокиселина Л-валин. Той действа потискащо ензима аргиназа, който преобразува Л-аргинина в Л-орнитин и урея в последния стадий на цикъла на уреята. При по-силна активност на този ензим Л-аргининът се разгражда много по-бързо, което води до краткотраен ефект на съдоразширяването. Следователно приемът на Л-норвалин може да забави разграждането на аргинин.

Глутатион и Л-цистеин.

Глутатионът е най-мощният антиоксидант, който се произвежда самостоятелно от организма. Променената форма на това вещество може да потисне разграждането на азотния моноксид, вследствие на което се удължава действието на Л-аргинина. Подобни качества притежава и аминокиселината Л-цистеин, която се влага често в лекарствата против простуда под формата Н-ацетил Л-цистеин. Тази аминокиселина е предходен стадий на глутатиона и е ефикасно средство да се увеличат нивата на глутатион.

Странични действия при прием на Л-аргинин.

Ако се приема в препоръчаните количества Л-аргининът няма странични действия. Като горна граница може да се посочи 20гр. При по-високи дози не е известно дали няма да настъпят неблагоприятни за здравето въздействия.

Тъй като Л-аргининът се усвоява относително слабо от стомашно-чревния тракт, е възможно надхвърлянето на определени количества да доведе до диарии.  Поради тази причина не се препоръчват дози по-високи от 10гр на прием.